За Девин

 

 

Град Девин се намира в Западните Родопи, в Девинската планина. През града минава Девинската река, която малко по-надолу по течението си се влива в река Въча. Девин е заобиколен от вековно борови и смърчови гори, пътуването през които е било сравнително трудно допреди прокарването на пътя през средата на 20 век.

Девин (6 000 жители) е на 710 метра надморска височина, разположен на 200 км от София и 45 от Смолян. Няма друг град на Балканския полуостров с толкова много минерални извори и здравословен климат. Скалистите и зелени хълмове предпазват града от силните и студени ветрове. Градът е познат от дълбока древност с лековитите си води. От времето на траките е съществувало древното селище “Диов” (Дьовлен). Разрушено е при потурчването. Жителите се преместили на мястото на сегашния град. Първият документ с името Девин е от 1576 г. Историческият музей и църквата “Свети Йоан Рилски” са забележителности на Девин.

Историята на Девин започва много отдавна. Тази част на планината е била обитавана от тракийското племе Дии и в различни периоди е попадало под властта на различни държави и империи. Всички те са допринесли малко или много за културното наследство на Девин.

Градът е подреден амфитеатрално в Девинската котловина, пренесъл през времето своето минало. Връщайки се назад във времето, докосва езика на траките – Девин, Дьовлен, Диовлинг. Този край е уникално поселище и старо вървище. В района (Триград, Ягодина, хижа „Орфей“) има палеолитни находища отпреди 25-30000 години: хромели, овъглено жито, оръдия от кост, амулети, идоли, ножове, длета, пробои, игли, резци и други.

През новокаменната, каменно-медната и бронзовата епоха ( V -ІІ хил. пр.н.е.) населението в Девинския край е живяло в открити селища и пещери. То развива висока материална и духовна култура, общувайки с развитите околни земи. Големи културни групи се обособяват в пещерните обиталища по течението на Ягодинска и Триградска река.

Девинският край е обитаван от местните тракийски племена от края на бронзовата епоха ( XIV в. пр.н.е.) до късната античност ( IV в. сл.н.е.). Най-разпространените археологически паметници на тракийската култура са многобройните тракийски могили, селища и крепости (Борино, Ягодина, Триград, Грохотно, Върбово, Стойките, Девин и други). Върху територията на Девинския край са регистрирани значителен брой тракийски светилища, възникнали още през XIII в. пр.н.е. върху голи скални върхове. Светилища е имало на Виденица и местността Станилово бърде от елинистическата епоха.

В района е открита бронзова статуетка на бог Дионис, край местността Забрал -статуетка на бог Хермес. Древни дири има и по старите тракийски пътища, използувани по-късно и през римската епоха. Ценни монетни находки и други предмети доказват търговския и културен обмен на Девинския край с древна Гърция и земите на Адриатическото крайбрежие. Траки, славяни и прабългари се сливат в една обща и вечна сплав, раждаща България.

Най-старият документ известен засега за град Девин е от 1576 година – турски списък на дребни скотовъдци, в който са изброени български имена: Вълчо, Стоян, Михо, и други.

През 1913 г. в града е открито българско училище, а през 1923 г. — читалището „Родопска просвета“.